Животът е възможност, красота, сън, предизвикателство, задължение, игра, обещание, тъга, песен, страдание, трагедия, приключение, късмет. Това е определението, което Майка Тереза се е опитала да даде на думата живот.
Живот, който всички ние живеем само веднъж, но ако го правим както трябва – веднъж би трябвало да ни бъде напълно достатъчно.
Някой би казал, че животът е низ от избори, зад всеки един от които са скрити безброй опции и възможности. И ако се абстрахираме от всякакви външни фактори, примеси и утайки, животът би могъл да се сведе простичко до множество различни случки, моменти и препинателни знаци.
Моменти, които остават паметни и моменти, които се забравят. Моменти, които маркират дадено начало и такива, които бележат нечий край.
Без съмнение един от най-паметните моменти в живота на Реджи Люис идва в онзи юнски понеделник през далечната 1987 година, когато гардът на университета Нортийстърн е избран в драфта от Бостън Селтикс.
Люис се присъединява към отбор, който до момента през декадата е ставал три пъти шампион на лигата, а в състава му изпъкват имената на Лари Бърд, Робърт Периш,Кевин МакХейл, Денис Джонсън, Дени Ейндж и др. Или казано с други думи, една прекрасна среда предразполагаща към отлично развитие.
В края на 80те в състава на Селтикс започват да настъпват известни промени, породени от здравословните проблеми на две от основните звезди в състава – Бърд и МакХейл. Променя се стартовата петица. Променя се начина на игра. Променя се дори и апликацията върху паркета в Бостън Гардън.
Отборът на Селтикс навлиза в процес на преход, а Реджи Люис е може би най-светлия лъч надежда за феновете в Масачузец.
В седемнадесетия мач от втория си сезон в лигата, Реджи стъпва на терена във „ветровития“ град, където поставя началото на една своя „лична битка“ срещу най-великия баскетболист, който лигата е виждала някога – Майкъл Джордън. В същата тази декемврийска вечер през 1988г., Люис нанизва 33 точки и загатва пред всички за таланта, с който е надарен.
Самият Майкъл коментира в последствие, че Реджи притежава най-бързата първа крачка в лигата.
Отдадеността му към играта, изявите му на терена и широката усмивка му помагат да се превърне в любимец на публиката за съвсем кратък период от време.
„В онези времена Реджи беше нашата прикрита супер звезда. Той беше нашият капитан, нашият лидер, нашата супер звезда“ разкрива Дий Браун (съотборник на Люис).
Престоят на Реджи при професионалистите е кратък, побирайки се в едва шест сезона. Шест години, в които ако не броим новобранския му сезон, Люис демонстрира изключително постоянство и увереност, реализирайки по 23.2 точки средно на мач, като изпуска едва 9 мача за отбора си.
В края на пролетта на 1993 година (29ти април) Бостън Селтикс приемат Шарлът Хорнетс в мач №1 от първия кръг на плейофите. Реджи стартира срещата по феноменален начин нанизвайки 10 точки за 3 минути. При една от скоростните атаки на домакините, Люис се струполясва на земята все едно кецовете са му били завързани един за друг. В крайна сметка играчът записва 13 минути на терена в тази среща отбелязвайки 17 точки, но поставя огромна въпросителна около здравословното си състояние.
„Онази ситуация живееше в мен всеки път щом стъпех на игрището. След нея буквално не знаехме какво се случва. Загубихме серията срещу Шарлът, но това не беше най-важното. Нямахме никаква представа какво ще се случи с Реджи от тук нататък“ споделя още Дий Браун.
Веднага след срещата Люис е приет за преглед и диагностициране в бостънската болница Ню Ингланд Баптис. Екип от дванадесет кардиолози разглежда състоянието на играча, като крайната диагноза, която поставят е порок на сърцето, който налага прекратяване на всякакви физически натоварвания поради вероятност от сърдечни аритмии и нарушаване на сърдечната дейност като цяло.
Реджи е изпаднал в ситуация, в която е трябвало да направи избор – да се откаже от бляскавата си кариера и играта която обича или да изложи живата си на риск.
След тридневен престой в бостънската болница, Люис е изписан и заедно с жена си Донна Харис-Люис се допитват до второ мнение по въпроса. Консултира ги д-р Гилбърт Мъдж – завеждащ кардиологичното отделение на болница Бригам и Уимин. Самата диагноза е излъчена по телевизията, като екипът на Мъдж определят състоянието на Люис като извън всякаква опасност за живота.
„Категоричен съм в диагнозата си. Реджи може да се завърне към професионалния баскетбол без абсолютно никакви ограничения.“
Семейство Люис правят и трето допитване, но екипът на Медицинския Център към Ю Си Ел Ей (UCLA) не опровергават мнението на д-р Мъдж, като по-скоро съветват Реджи постоянно да мониторира състоянието си.
Точно в тази връзка, Донна Харис-Люис успява да издейства от ръководството на Селтикс постоянно медицинско присъствие до мъжа си, а самият Реджи поема риска, следвайки уверението на д-р Мъдж.
Бившия треньор на Люис в университета Нортийстърн – Карл Фогъл сподели:
„Спомням си, че тогава Реджи ми каза, че е 97% сигурен, че ще се завърне в игра. Начинът, по който ми го каза, ме накара да си мисля, че явно наистина нещата са 50 на 50, защото обикновено спортистите обичат да използват израза – 110% в подобен контекст, а тогава той не го направи.“
На 27ми юли 1993, почти три месеца след случката срещу Шарлът, Реджи Люис умира докато упражнява стрелбата си по време на спортен лагер в университета Брандийс. Играчът се стоварва на пода на тренировъчната зала, а смъртта му е оповестена два часа и половина по-късно в болницата.
Няма как да знаем до къде щеше да стигне Реджи Люис. Няма как да знаем дали щеше да спечели титлата; дали щеше да бъде приет в Залата на Славата. Няма как да знаем в каква посока щеше да се развие съперничеството му с великия Майкъл Джордан. Невъзможно е да дадем отговор на тези и още много други въпроси.
Това което обаче можем да кажем със сигурност е, че магията на гарда в зелено никога няма да бъде забравена, а усмивката му ще остане завинаги в сърцата на феновете.
Почивай в мир Реджи.
