Роден и израснал в Бруклин – Ню Йорк. Вдъхновяван от Уолт „the Clyde“ Фрейзър и Ърл „the Pearl“ Монро. Изключителен фен на Лари Бърд, облечен във фланелка с №17 на гърба – в чест на Джон Хавличек.

Да, става въпрос за Крис Мълин.

През първата половина на 70-те, отборите от Ню Йорк демонстрират сериозно присъствие в двете най-популярни по онова време баскетболни лиги – НБА и АБА.

Никс достигат до три финала в НБА, като печелят два пъти титлата, а Нетс записват две шампионски титли в АБА.

Съвсем естествено, Ню Йорк се превръща в „Мека“-та на баскетбола, а по игрищата из града хиляди тинейджъри са подхвърляли оранжевото кълбо към металния обръч, опитвайки се да подражават на своите любимци.

Един от тези тинейджъри е бил и Крис Мълин.

Въпреки че е живеел в Бруклин, Мълин е обичал да играе на игрищата в Бронкс и Харлем, където е имал възможност да се изправя срещу най-добрите улични баскетболисти по онова време. С добрата си игра и поведение на терена, Мълин си спечелва отлична репутация в града и става доста популярен в баскетболните среди. Толкова популярен, че когато през 1981г. Крис трябва да избера колеж, в който да продължи образованието и баскетболната си кариера, един треньор на име Майк Кшижевски адски много е държал да го привлече в редиците на Дюк.

Така или иначе Крис решава да остане в Ню Йорк, като се записва в месния колеж Сейнт Джонс.

Има играчи, при които самото произнасяне на името им, провокира асоциация с колежа чийто цветове са защитавали. Можете ли да си представите Патрик Юинг облечен в друг екип освен този на Джорджтаун? Или пък Грант Хил и Крисчан Лейтнър да защитават цветовете на колеж различни от тези на Дюк?

Точно в такъв играч се превръща Крис Мълин за своя Сейнт Джонс – символ на колежа, известен из цялата страна.

И въпреки, че до голяма степен е бил обграден с баскетбол, в живота на Мълин е присъствал един нежелан и безмилостно натрапващ се спътник – алкохолът.

Да, освен с баскетбол, Мълин е бил заобиколен с алкохол и „огнената“ течност винаги е била част от неговия живот. Баща му е бил алкохолик. Други членове на семейството му са пиели. Приятелите му са пиели. Всички около него са пиели.

 

Алкохолизмът е едно от най-коварните заболявания на нашето съвремие. Точно така – алкохолизмът е заболяване на черния дроб и кръвта, което в последствие причинява психосоматични аномалии.

Болните от алкохолизъм хора не трябва да бъдат обвинявани за болестта си, а по-скоро да бъдат окуражавани, разбирани и подкрепяни в битката им с нея. Попаднал веднъж в порочния кръг, човек доста трудно може да излезе на чисто без външна помощ. В кръвните клетки са се настанили алкохолни ензими, които са унищожили съставните й такива и в създадения вакуум се предизвиква алкохолна жажда.

Логиката е доста простичка – замърсен от токсини организъм се нуждае от още замърсители.

 

Избран под №7 в първия кръг на драфт 1985 от Голдън Стейт Уориърс, Мълин се отделя от родния си град и акостира на западното крайбрежие, където малко по малко, ден след ден започва да затъва в капана на коварната болест.

В началото на Декември 1987г., Крис който при други обстоятелства би направил 1000 тренировъчни стрелби, пропуска няколко практически занимания на отбора и треньорът – Дон Нелсън го принуждава да потърси професионална помощ.

Мълин влиза в клиника за алкохолици, като престоят му там не е съпътствана с никаква драма – просто влиза замърсен и излиза пречистен.

Победата му над болестта дава мигновено отражение върху професионалната му кариера.

Крис Мълин | NBA.com
Крис Мълин | NBA.com

В три поредни сезона след детоксикацията (88-89, 89-90 и 90-91), Мълин записва по близо 26 точки средно на мач, което е и основната причина, крилото на Уориърс да намери място в представителния отбор на САЩ за Олимпийските игри в Барселон през 1992г.

Така, един човек който е можел да загуби всичко в живота си, попада в компанията на Джонсън, Бърд, Джордан, Баркли и т.н., и става част от най-великия отбор, който баскетболната игра някога е виждала.

„Въпреки че го осъзнах години по-късно, участието ми в „отбора на мечтите“ се отрази доста положително на начина, по който продължих живота си.

Да извървя целия този път, от там където бях до този отбор е нещо с което много се гордея, а научените уроци се простират много отвъд света на баскетбола.“

– Крис Мълин

ОСТАВИ ОТГОВОР

Please enter your comment!
Please enter your name here